Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11 20:31 - Загубени - 4
Автор: thes0ulproject Категория: Изкуство   
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове:
0



Наивно е от моя страна да си мисля, че жалкото подобие на.. Как ги наричаха тук, полиция? Няма да ме занимават със себе си, след като бяха така учтиви да ме закарат до болницата.


Скучно ми е. И ме дразнят. По мое време такива разпити се водеха от доста по-снажни мъже в доста по-тесни, влажни и тъмни пространства. Не, че пейката пред болницата, ръмящия дъжд и евтиния тютюн не бяха достатъчно мъчение само по себе си..


Издържам разговора със стоическо спокойствие. Задават ми се едни и същи въпроси, от двама различни души, може би в някакъв опит да бъда предразположен и да си развържа езика. Пропускат дребната подробност, че аз наистина нямам какво повече да им кажа. Предлагат ми да ме заларат до дома ми, но поклащам глава. Все пак се водя близък на жертвата. Оцелялата де.


След това, което трябваше да мине за ожесточен и стресиращ разпит, решавам да вляза в чакалнята и да се стопля. Намирам си място близо до климатика и свалям шапката… Сладката си шапка от главата. Няма новини за девойката ми, така че кръстосвам крака и се отпускам в лека дрямка. Не е като да имам какво по-добро да правя с времето си в момента.


Събуждам се.. Върху коня си? Примигвам объркано, докато наблюдавам как мускулите по гърба на жребеца ми подскачат. Да, това е моят кон. И това е определено моето седло, познавам го по малките звездички, които Илина прогаря върху него след всяка спечелена битка. Шегува се, че скоро ще ми трябва ново. На това му свършва мястото. 


Илина? Илина!


Изкрещявам името и, без да се усетя, и вдигам поглед пред себе си. Язди на няколко метра пред мен и ми помахва с меча си. Бързам да се изравня с нея, звънчето, закачено на дългата и плитка ме посреща весело.


"Шлемът ти е ужасно смешен." Проговаря ми с усмивка, аз се засмивам и после..


И после всичко изчезва. Стряскам се от дрямката си, успял съм да разлея кафето върху себе си. Иначе притеснените лица в чакалнята в момента ме гледат объркано. Измърморвам извинение и бързам да изляза навън. Паля цигарата си с треперещи пръсти.

 

Мамка му. Знаех си, че съм виждал зелените и очи и преди.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thes0ulproject
Категория: Изкуство
Прочетен: 912
Постинги: 5
Коментари: 1
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Декември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031