Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2021 01:04 - Загубени - 5
Автор: thes0ulproject Категория: Изкуство   
Прочетен: 148 Коментари: 0 Гласове:
1



 Аз и главоболието. Главоболието и аз. 

 

Нямам си ни най-малка представа в цялата тая схема къде точно се намират личните ми вещи. Изведнъж, когато вече живота ми не е пряко заплашен, съзнанието ми започва да се пълни с прозаично количество глупости, които основно се въртят около това, че а) майка ми ми се е обадила, аз б) не съм ѝ вдигнала Бог знае колко време и в) вече е свикала ГДБОП да ме издирват. Универсален опит на всички хора. Дори и моята, която има малко.. Особени практики в родителстването си, притежава тези качества.

 

После ми минава през ума, че съществува и варианта, в който всъщност някъде там в пространството обикаля новинарски репортаж, докладващ за събитията. И ако журналистите държаха да си изработят и половината от заплата, снимката ми щеше да обикаля екраните поне следващата седмица. 

 

Не. Грешка. Аз съм от оцелелите жертви. Не правя рейтинг. 

 

Е… Каквото такова. 

 

Санитарят много учтиво влиза в стаята ми с изражението на човек, който след 6 години висше образование трябва да сменя мръсни чаршафи на непознати хора за минимална работна заплата. Докато смогна да преглътна памука, който съм убедена, че е натъпкан в устата ми, и да го питам къде точно ми е чантата, ме уведомява, че приятелят ми е в чакалнята и идва да ме види. Мигам объркано насреща му. Нямам приятел.. Поне не помня, де. 

 

Изнизва се навън, а на негово място се появява джентълменът със смешната шапка. Миризмата ме лъхва в секундата, в която нахлува в стаята. Още не си е сменял дрехите, а по-тъмно черните петна по иначе черните му одежди най-вероятно са кръвта ми. Искам да изглеждам едновременно забавна, мистериозна и определено не-толкова изплашена, колкото се чувствам. Постигам само да килна глава встрани и да го погледна въпросително. Дали не сънувах още? 

 

‘Илина.’ Промълвява името ми и присядва на ръба на леглото ми. Ръката му се плъзва до моята, връхчетата на пръстите ни се докосват, а аз.. Аз премигвам объркано. 

 

‘Да?’ Гласът му е приятен, драска леко, основно на правилните места. Очите му са с форма на бадем, скулите са високи. Изглежда като да е гъвкав. Щеше да е хубаво да си го спомням. 

 

‘Аз.. Мислех, че..’ Усещам погледа му върху лицето си, обикаля чертите ми нервно. Подтискам импулса да се притисна във възглавницата си, макар че ми се щеше стената зад мен да се разтвори и да ме погълне. Гледа ме с очакване, а аз единствено си мисля за смешната му шапка. После очакването се сменя с разочарование, каквато искра имаше в очите си бива погълната, а лицето му се вкаменява. Подава ми ръката си делово. ‘Казвам се Алексей.’ 

 

‘Ами.. Аз съм Илина.’ Подсмихвам се глуповато и все пак се здрависвам с него. С него и със всичките кабелчета и системи, които стърчат от ръката ми. Тръпка пробягва по ръката ми, щом докосвам кожата му. Нормално.. Студено ми е, а той е топъл. ‘Ти.. Благодаря ти.’ 

 

‘Не знам за какво говориш.’  Подсмихва се и завърта глава, мести поглед към прозореца. Забавно. И аз не съм напълно сигурна за какво говоря. Искам да поклатя глава, но непознатия.. Е, не чак толкова непознатия вече.. Не, просто бях изморена. 

 

‘Виж, поне едно кафе ти дължа.’ Гласът ми е дрезгав, чудя се от колко време не съм го използвала. Откъсвам погледа си от него и вместо това се заглеждам в ръцете си. Постоянно си чопля кожичките. Много си личи. ‘Нямам телефон сега, обаче..’

 

‘Аз ще те намеря.’ Усмихва се почти тъжно, а аз.. 

 

Аз съм просто объркана. 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: thes0ulproject
Категория: Изкуство
Прочетен: 9587
Постинги: 7
Коментари: 2
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031